Изучаване на немски език – да се запознаем с падежите!

Страшно много хора чувстват страх, когато искат да започнат изучаване на немски език и то точно заради падежите в него. Обаче и те имат своята логика, като всяка друга част на граматиката. Дори никога да не сте говорили чужд  език, в който има падежна система, не трябва да се отчайвате преди да сте опитали. Затова решихме днес да ви запознаем с падежите в немския език и да разсеем съмненията ви, че научаването им е невъзможно. Нека да започваме!

 

Именителен падеж (Nominativ) при изучаване на немски език

Този падеж е най-лесният падеж, защото формата му е основната /речниковата/ форма на всички именни части на речта – съществителни, прилагателни, местоимения, числителни имена. Наричат го още Werfall, защото той отговаря на въпросите “кой?” (wer?) за одушевени и “какво?” (was?) за неодушевени предмети.

Основната употреба на този падеж е при имената, които са субект на речта, тоест извършват действието. Например: Die Ärztin kommt später. – Лекарят дойде по-късно.
Може да бъде използван и като приложение към субекта – Moskau, die russische Hauptstadt, ist eine der schönsten Städte der Welt. – Москва, столица на Русия, е един от най-красивите градове в света.

Много е важно обаче да се каже, че има глаголи, които изискват употребата му заедно със съюзите wie, als. Такива са aussehen (изглеждам), sich ausgeben als (представям се за някого например), sich benehmen wie (държа се като нещо или някого), dienen (D) als (служа като), sich erweisen als (отказвам се от нещо), gelten als (минавам за, считам се за), sich zeigen als (показвам се/проявявам се като) и други такива.

 

Винителен падеж (Akkusativ)

Винителният падеж отговаря на въпросите wen? (кого?) за одушевени  и was? (какво?) за неодушевени предмети. При него има и още един допълнителен въпрос, който е wohin? и се превежда “(на) къде?”, като точно в тези случаи съществителното име, което е във винителен падеж е в ролята на обстоятелство в изречението. Тоест, от синтактична гледна точка това е прякото допълнение.

Едно от най-важните неща при този падеж е, че има два вида глаголи, които се използват заедно с него. Така наречените едновалентни глаголи, които изискват само и единствено този падеж. Двувалентните глаголи обаче, тоест тези които се образуват с два обекта, изискват винителен и родителен или винителен и дателен падеж.

Към първата група спадат глаголите: lesen (чета), trinken (пия), essen (ям), bauen (строя), angehen (касая се, имам отношение), kennen (зная),  lieben (обичам) и много други такива глаголи. Но за да не допускате грешки, трябва да се научите кои са т.н. двувалентни глаголи.

Изключително лесно ще се ориентирате кога трябва да ползвате винителен падеж, ако започнете да изучавате и предлозите, които го изискват, като такива предлозе са: bis (до), durch (през, чрез), für (за), gegen (против, около), ohne (без), pro (в), um (около), entlang (покрай), wider (против, въпреки).

 

Родителен падеж (Genitiv) при изучаване на немски език

Този падеж се използва основно за изразяване на притежание на нещо или на някого. Най-честата му употреба е в следната конструкция: съществително + съществително: die Kleider des Kindes (дрехите на детето). Тези съществителни имена отговарят на въпроса “чий?” (wessen?). Просто трябва да запомните, че второто съществително име винаги е в родителен падеж.

Когато говорим за родителен падеж, трябва да обърнем внимание и на образуването на формите съответно за мъжки и среден род. Обикновено те получават окончания –s (-es): Geburtstag meines Vaters (рождения ден на моя баща).

 

Дателен падеж (Dativ) при изучаване на немски език

При дателният падеж винаги съществува непрякото допълнение, като той отговаря на въпросите wem? (кому?), wo? (къде?) wann? (кога?). Този обект участва в действието като негов адресат: “Ich habe meiner Frau einen Ring gegeben. – Дадох на жена ми един пръстен.”

Съществуват доста глаголи, които винаги изискват дателен падеж. Такива глаголи са например глаголите: gehören (принадлежа), gehorchen (подчинявам се), gefallen (харесвам), vertrauen (доверявам се), gratulieren (поздравявам някого), zuhören (внимателно слушам някого), zusehen (гледам някого.), ähneln (приличам на) и други.

Този падеж винаги се използва и след определени съюзи. Такива например са: aus (из, от), bei (в, при), entgegen (напротив, въпреки), gegenüber (срещу, спрямо, по отношение на), mit (със), nach (в, към), seit (от), von (от), zu (към, на, в).

Когато говорим за падежи, не може да не споменем, че едно от най-важните неща е да запомните как се променят определителният и неопределителният член спрямо тях. Ето две кратки таблички, които ще ви помогнат:

Окончания за неопределителния член
Мъжки род	Женски род	Среден род	Мн. ч.
Именителен	ein	eine	ein	-eine
Винителен	einen	eine	ein	-eine
Дателен	einem	einer	einem	-einen
Родителен	eines	einer	eines	-einer

Определителен член
Мъжки род	Женски род	Среден род	Мн. ч.
Именителен	der	die	das	die
Винителен	den	die	das	die
Дателен	dem	der	dem	den
Родителен	des	der	des	der

Никога не забравяйте, че всичко това е само кратка информация на падежите в немския език. Ако искате да започнете изучаване на немски език, разгледайте нашите курсове по немски език и нашите индивидуални уроци по немски език.  Свържете се с нас за повече информация! Очакваме Ви!