Друго виждане за добрият учител – част 1

Образът на идеалния учител и учителят- идеал за другите е трудно уловим, и за най- развинтеното съзнание. Защо ли? Защото върху фигурата на учителя човек от ранна възраст проектира всичките си страхове, желания, мечти. Често с учителя детето прекарва повече време, отколкото със собствените си родители, обикновено трудещи се по цял ден, тъкмо в името на това дете, за да задоволят материалните му потребности. А на него се пада нелеката задача да задоволи потребността от духовното, съществуваща във всяко малко човече, опознаващо света от първия си миг на земята. От учителя зависи този почти вроден стремеж към познанието да бъде развит и съхранен от всеки негов ученик до дълбока възраст. Или пък да бъде занемарен и на повърхността на човешкото съзнание да изплува стремежът към придобиване на всичко материално, като начин за опознаване на света, компенсиращ закърняването на сетивата за улавяне на духовното.

В настоящото кратко есе ще обърнем внимание на двата основни аспекта, които формират образа на всеки учител, независимо дали в очите на своите възпитаници изглежда идеален или не, а именно: начинът и методите на преподаване и конкретните аспекти на личността, стил на поведение, външност, обноски, ниво на развитие, които допълват картината и пр.

Първо ще се спрем на методите на работа, които всеки добър учител трябва да има в „арсенала” си, за да се справи добре с преподаването. Методите са гръбнак на преподавателската дейност и без тях учителят е безпомощен като дърводелец, без длето, който стои приведен над здравия, хубав материал, но не може да издяла от него нищо полезно, защото няма в ръцете си инструментите за това. Под методи, моля да не се разбират онези класически постулати, описани в академичната литература по Методика на обучението, а онези малки практически похвати, които подпомагат учителската работа и поддържат, подобно на скелет работата в часа.

Ако приемем, че учебният час е умалено подобие на театрална сценка или пиеса, то добрият учител трябва да е и добър актьор, за да пресъздаде по подходящ начин учебното съдържание, създавайки силно впечатление у учениците, които се явяват през по-голяма част от времето публика, очакваща кулминацията на спектакъла. Преподавателят е актьор с много роли и трябва да жунглира умело с тях в продължение на всеки учебен час, през всеки срок и така от година на година. За да съумява винаги да привлича интереса към предмета, който преподава трябва да влиза в различни роли, да прави неочаквани сравнения и да променя темпото на работа през часа. Това изисква да обвързва съдържанието с това на други предмети. Междупредметната връзка е неразривна част от образователния процес, като чрез вплитането в учебното съдържание на дадена дисциплина, материала от друга учителят признава пред учениците труда на своите колеги и осмисля учебната програма. Ако той не научи учениците си да изграждат логически връзки при възприемането на отделни явления, като ги свързват с други, изучавани от област на науката, която не преподава, но се изучава в училище, то неговият труд е безсмислен, защото обучаваните от него подрастващи ще запомнят само суха теория, без да осъзнават значението си ѝ и отношението, което тези факти имат към развоя на живота. Изключително важно за учениците е техният учител да има опит в друго поприще, освен преподаването, за да ги приближи максимално до значението на съдържанието, което е включено в програмата и трябва да изложи пред тях.

За по подробна информация моля посетете www.fatibg.com.