Как изучаваме чужди езици – част 1

11

И така, решили сте да изучавате английски език. Съществуват огромен брой езикови школи  или центрове, които ще ви обещаят да разговарате свободно английски език. Всъщност, те ще Ви научат да четете, пишете и запомняте граматика и правилата, но това няма да може доведе до свободното използване на езика и правилното произношение. Може да се намери преподавател или езиков център, където ще Ви обърнат доста голямо внимание, но едва ли ще успеят да “пречупят” езика Ви, за да говорите свободно английски.


Ако искате да започнете да говорите свободно английски език, с добро произношение, от помощ ще Ви бъде да разберете как човешкия мозък създава цялата реч. Преди да разгледам механиката на речта нека да направя аналогия с машинния механизъм със система за контрол от отворен тип. Този контрол над системата е без обратна връзка т.е. системата само се грижи за правилното изпълнение на нещата, без да следи за последният резултат. Един такъв пример за система с контрол от отворен тип може да бъде например една автоматична пръскачка, програмирана да се включва и и изключва в точно определено време. Ако тя не измерва влажността на почвата като начин на обратна връзка дори да вали като изведро, пръскачката пак ще се активира по някакъв начин, като ще прахосва излишно голямо количество вода.

Речта винаги  се създава в мозъка с помощта на паметта и конкретната позиция на устата и езика, като се всичко това се контролира чрез обратната връзка на слуха, но най-важното нещо е, че те трябва да работят постоянно едновременно. Именно тази е и причината, че много от хората, които са изучавали английски дълго време не могат да го говорят свободно. Учителите са се опитвали да тренират техните мозъци чрез писмени упражнения без да ангажират паралелно с това езика и слуха. Следователно се е получила една система с контрол от отворен тип, която не може да поправи грешките, които е правила.

От друга страна тази система с контрол от затворен тип използва някаква обратна връзка, за да контролира резултата както е при автоматичната пръскачка със сензор за измерване на влажността на почвата.

Човешката реч е една система с контрол от затворен тип. Тя е комплексно умение и е подчинена на паметта и няколко неврологични функции. Определени сензори в самата система дават една обратна връзка на мозъка за резултата от направеното, а мозъка от своя страна поправя речта. Именно в този случай контролният орган е мозъка, устата казва речта, а ушите дават слуховата връзка на мозъка, за да може той да координира речта в едно напълно реално време. Когато говорим на български език, нашия мозък, който е складирал всички думи, от които имаме нужда, контролира езика, устата и дишането, чрез обратната връзка на слуха. Следващата дума, която казваме зависи от това, което чуят нашите уши, че казва устата ни. Тъй като сме говорили български език през целия наш живот то тогава контролирането е автоматично и в този случай  няма нужда да мислим за него. В случаите когото се учите да разговаряте на английски език, немски, френски, турски, италиански или испански език трябва да научите отново всички тези процеси и най-вече тези процеси да заработят заедно. Не е достатъчно просто да наизустите нови думи и граматика. Вие трябва да научите мозъка си да използва всички нови звуци, които вашите уши чуват, новите движения на езика и устата и спецификата при дишане и най-вече всички тези неща трябва да стават заедно.

Докато децата изучават българският език те изграждат сложни проприоцептивни модели, чрез природно дадено им умение да чуват и имитират това, което казват възрастните хора. Детето, което води разговори на френски език без каквито и да е било трудности се научава да издава носови звуци, детето, което изучава английски език пък се учи да поставя езика между зъбките за звука „th”, детето което се учи на китdйски език се учи да имитира важни звукове, които  коренно променят значението на думите. Всички тези уникални звуци изискват усвояването на специфичен мускулен контрол в устата. Неврологичната обратна връзка и последващият контрол на мускулите участващи в речта са изключително важни. Мозъкът пък от своя страна има много по-сложни задачи от това само да запомня думите и фразите и да направи смислени изречения…

Очаквайте продължение!